Esperanto English German Portuguese Russian Spanish

Безплатни курсове по есперанто за българи в Интернет:

Muzaiko

Слушайте радио, докато четете! Кликнете върху стрелката, за да включите/изключите радиото. Не затваряйте страницата!

1981 – Есперанто, година 95



През 80-те години на 20-ти век есперантското движение в България изживява нов разцвет. Международният език се преподава факултативно в много средни училища в страната и в някои висши учебни заведения (СУ “Климент Охридски”, МЕИ – София, ВМИ – Пловдив и др.).

През 1981-82 г. есперанто се въвежда в учебната програма за 9-10 клас на гимназиите или 1-2 курс на техникумите като факултативен предмет по утвърдена от министерството програма. Съществуват и официални курсове по есперанто в редица ВУЗ-ове в София, Варна, Габрово, Свищов.

Правят се експерименти и за въвеждане на есперанто като задължителен учебен предмет – например в Осмо училище в София.

Обучението се провежда по учебника на Кунчо Вълев и Йордан Марков, а Марин Бъцев съставя методическо помагало, утвърдено от просветното министерство.

Наред с курсистите се обучават и бъдещи преповаватели, чиито дипломи са с подписа и печата на министерството на образование. Това обучение става с помощта на Института за следдипломна квалификация на учители в София и най-вече в курсовете за 3-та и 4-та степен в МЕШ – Международната есперантска школа в с. Писаница, Смолянско.

Наред с ученическите курсове през този период има внушителен брой граждански курсове – вечерни, кореспондентски и интензивни в Писаница и на други места из страната.

(Използвани са материали от доклад на Мариана Евлогиева, представен на конференцията “100 години Български есперантски съюз – Карлово, 2007 г.)



През 1981 г. излиза на есперанто книгата “Моят живот” (Mia vivo) от Трифон Христовски.

Христовски (1905-1944), когото с основание наричат “българският Стивън Хокинс”, страда от тежко заболяване и е парализиран от бебе. Не може да ходи на училище, а и няма кой да го носи, защото баща му е гурбетчия в чужбина. Въпреки това той с впечатляваща упоритост успява да се самообразова и получава признание като изтъкнат интелектуалец. Чрез есперанто води кореспонденция с над 20 страни.

В родното му село Радотина, Ботевградско, за него е открита музейна сбирка в читалището, което носи неговото име.

Христовски пише публицистика и няколко книги, но най-впечатляващо е автобиографичното му произведение “Моят живот”, в което са събрани бележки и писма. Книгата неколкократно е издавана на български език.

Есперантският превод е на Никола Алексиев, а редактор е Асен Григоров.

Пълният текст на есперанто може да се прочете тук.



66-ият Световен есперантски конгрес (UK), състоял се през лятото на 1981 г. в Бразилия, е първият, проведен в Южното полукълбо.

По този повод са пуснати в обращение различни филателни материали – пощенски плик, марка, печат.


Още за 1981 г. – в Уикипедия.

Leave a Reply

 

 

 

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>