Esperanto English German Portuguese Russian Spanish

Безплатни курсове по есперанто за българи в Интернет:

Muzaiko

Слушайте радио, докато четете! Кликнете върху стрелката, за да включите/изключите радиото. Не затваряйте страницата!

Петър Василев, част 1: 105 години от рождението на големия български артист

(9 октомври 1911 г. – 6 август 2009 г.)

Той живя дълго. Цели 98 години. От тях 75 посвети на българския национален театър. А точно шест десетилетия игра на сцената на Народния театър „Иван Вазов”. Игра до преклонна възраст и въпреки напредналите си години, удивляваше зрители, почитатели и колеги с изключителната си виталност, отлична за годините си кондиция, бликаща енергия, с уникалната си дарба да се преобразява до неузнаваемост в различни персонажи.

Познаваше най-крупните представители на българската култура и изкуство от ХХ век и поддържаше искрени приятелства с тях. Обожаваше литературата. Събра уникална специализирана библиотека от над 6000 тома. Библиотека, в която няма нито едно случайно заглавие.

И още – остави за българската театрална история необятна галерия от над 300 роли. Но, преди това, в зората на творческата си кариера, изминава над 300 км. пеш, за да осъществи мечтата на живота си – да стане артист!

300 км пеша към мечтата да стане артист

Гримьорната

Петър Василев започва своята кариера в началото на 30-те години на миналия век при ненадминатите до ден днешен колоси като Роза Попова, Адриана Будевска, Стоян Бъчваров, Кръстьо Сарафов.

Роден на 9 октомври 1911 г. в с. Сладък кладенец, Старозагорско, Петър Василев завършва гимназия в Казанлък, където разпалено декламира стихове по ученически утра и вечеринки. Но големият му талант се проявява първо чрез свиренето на кавал. Като младеж той и по-малкият му брат Тодор са ненадминати изпълнители на този инструмент. Скромните и даровити момчета, дори когато преживяват най-голям недоимък, пак омайват слушателите с вълшебството на народната музика.

Съвсем млад Петър Василев попада в театралния кръжок на именитата актриса и режисьорка Роза Попова, на която той има и изключителния шанс да партнира на сцената. Забелязала артистичната му дарба, тя веднага му възлага отговорни роли – Макс в „Родина” на Зудерман и Освалд в „Призраци” на Ибсен. Впечатлена от вглъбеното му отношение към работата и от неистовото желание да стане артист, Роза Попова го праща при актьора Стефан Киров – председател на Съюза на артистите.

Колко силно е било желанието на Петър Василев да постъпи в театър говори фактът, че поради липса на средства той извървява над 300 км. пеш (безпрецедентен случай в нашата театрална история!), за да се добере до гастролиращия в Лъджене (днешен Велинград) Пловдивски общински театър с единственото желание да бъде приет в неговия състав.

Но, уви, местата в трупата вече са попълнени и добросърдечният Стефан Киров го подпомага парично, за да се върне до София и да потърси място в някой от пътуващите театри. Но и тези трупи вече са попълнени в началото на сезона… И така загубилият всякаква надежда да започне в професионален театър Петър Василев споделя със своя верен приятел – писателя Вичо Иванов своята тъжна одисея…

Театралната “академия” на Петър Василев

Именно с неговата съдбовна намеса Петър Василев най-после постъпва в състава на Варненския общински театър. А именитият актьор Стоян Бъчваров става първият директор и художествен ръководител на постигналия най-после своята мечта младеж. Точно Бъчваров е и най-големият учител по актьорско майсторство на Петър Василев. Неговите завети Петър Василев ще спазва до края на живота си и ще остане завинаги верен на напътствията му: „Никога да не се отказваш от роля, мойто момче! Аз съм играл всякакви – и селяни, и слуги, и занаятчии, и глупци….. Роли каквито харесвам и каквито не харесвам. Сърцето не ми позволи да ги откажа. И съм си мислел, че ако откажа да ги играя, ще обидя тази категория хора в живота!”

Много години по-късно, в края на своя живот Петър Василев ще каже в едно интервю: „Толкова години бях на сцената, но по-добър, по-етичен, по-скромен и по-чист човек от Бъчваров не срещнах! Като мисля за него, сещам се за думите на Лудвиг ван Бетховен: „Не признавам друго превъзходство освен добротата”!

Като млад артист с Кръстьо Сарафов

Петте сезона във Варненския театър са театралната академия за Петър Василев. На сцената на този театър той бързо се утвърждава като перспективен талантлив артист, на когото се възлагат големи надежди. Веднага става любимец на малки и големи. Един от най-ангажираните е в представленията на Детския театър. Работата му тук с големите майстори на сценичното изкуство като Бъчваров, Сарафов, Георги Стаматов, Цено Кандов, Юрий Яковлев са неповторима школа за него. Силно впечатлен от талантливата игра на Петър Василев, лично Кръстьо Сарафов предлага този млад негов колега по изключение да бъде приет направо за редовен член на Съюза на артистите. А това вече широко отваря вратите пред всеки млад човек.

Творческият път на Петър Василев минава през сцените на Пловдивския и Русенския театър докато през 1944 г., съвсем заслужено, великият Стоян Бъчваров го препоръчва за актьор на директора на Народния театър – поета Трифон Кунев и на драматурга Николай Лилиев като свой млад заместник и бъдещ изпълнител на неговия репертоар: „Аз съм вече стар, скоро ще си отида, посочвам човека на моите роли.”

На сцената на Народния театър “Иван Вазов”

Мавроди в “Хъшове” от Иван Вазов

Дебютът на Петър Василев е в ролята на Немеца в „Часовникар и кокошка” на Иван Кочерга, постановка на Стефан Сърчаджиев. На първата сцена на България Петър Василев играе точно шест десетилетия. За последен път публиката го гледа в грандиозния гала-спектакъл „ И театърът пътува”, посветен на 100 годишнината на Народния театър „Иван Вазов” (2004 г.).

През своя дълъг творчески път Петър Василев работи с няколко поколения актьори, режисьори, драматурзи, сценографи. Сред тях блестят имената на Роза Попова, Сарафов, Бъчваров, Георги Стаматов, Юрий Яковлев, Петя Герганова, Зорка Йорданова, Владимир Трандафилов, Иван Димов, Николай Лилиев, Масалитинов, Николай Фол, Никола Икономов, Магда Колчакова, Петко Атанасов, Никола Попов, Никола Балабанов. Десетилетия Петър Василев бе живата връзка с онова знаменито актьорско поколение, което идва още отпреди Втората световна война и предава на следващото правилата на изключителното актьорско присъствие на сцената и в живота.

Роли и характери

Исак в Иванко на Васил Друмев - една от емблематичните му роли

Стотици са майсторски изваяните от Петър Василев неподражаеми роли в театъра, киното, телевизията, радиото – Исак от „Иванко” на Васил Друмев, Златил и Васил Ваклин в „Боряна” и Кокичков в „Милионерът” на Йордан Йовков, Мравката и Мавроди в „Хъшове”, чорбаджи Мичо и Генко Гинкин в „Под игото” на Иван Вазов, Гаврило Тръбача в „Егор Буличов” от Максим Горки (в ненадминат дует с Кръстьо Сарафов), Нароков в „Таланти и поклоници” от Ал. Островски, Ален в „В училище за жени” от Молиер, Свистиков в „Сенки” на Салтиков – Щедрин, Гица Пристанда в „Изгубеното писмо” от Лука Йон Караджале, Цървенака в „Снаха” на Георги Караславов, Бридуазон в „Сватбата на Фигаро” от Бомарше и още много, много други. Силно впечатляващи публиката характери, изградени с невероятна творческа дисциплина – от първия прочит на пиесата на маса, през репетициите, до премиерата. Петър Василев владееше до съвършенство изкуството на пълното превъплъщение. Играта му бе ярка, характерна, запомняща се за дълго, независимо дали ролята е малка или голяма.

Ярък характерен артист, с вродено невероятно чувство за мярка

Нароков в “Таланти и поклоници” от Островски

Непрекъснатото му общуване, до последния ден от неговия 98 годишен живот, с велики автори от българската, руската класическа и европейска литература допринася изключително за изграждането на една голяма духовна култура, въз основа на която се оформят безкомпромисните му критерии за голямо театрално изкуство. Принципи, на които той остава верен до края на своя живот.

По спомените на неговите колеги и партньори от Народния театър „Иван Вазов”, Петър Василев е ярък характерен артист, с вродено невероятно чувство за мярка. Актьор с огромна енергия на сцената, ненадминат майстор на ярки паметни сценични образи, независимо от големината на ролята. Многократно доказал по неоспорим начин прочутата максима на Станиславски, че няма малки и големи роли, има малки и големи артисти. Достолепен носител на особения морал и етика от предишни поколения творци, положили непоклатимите основи на националния ни театър.

„Със сърце и душа” – книга-албум с DVD

С единствената си дъщеря Румяна малко преди да почине

Две години след смъртта му на 6 август 2009 г., издателство „Сиела” издава луксозната книга-албум „Със сърце и душа”, придружена от DVD диск.

Книга, чието ядро са спомените за Петър Василев на близки негови приятели – Симеон Радев, Михаил Арнаудов, Николай Лилиев, както и на знаменити артисти на Народния театър. Книга, достоен завършек на един достойно изминат творчески път и на един достойно изживян живот!

Информация за книгата можете да намерите на сайта на издателството: http://ciela.bg/books/book/petr-vasilev-ss-srtse-i-dusha/883

Можете да я поръчате и от големите онлайн книжарници, например: https://www.book.store.bg/p58297/petyr-vasilev-sys-syrce-i-dusha-rumiana-vasilev.html

С единствената си дъщеря Румяна малко преди да почине

Leave a Reply

 

 

 

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>