Esperanto English German Portuguese Russian Spanish

Безплатни курсове по есперанто за българи в Интернет:

Muzaiko

Слушайте радио, докато четете! Кликнете върху стрелката, за да включите/изключите радиото. Не затваряйте страницата!

Петър Василев, част 2: По световни сцени с Българския есперантски театър

Някои роли на Петър Василев в Български есперантски театър (БЕТ) с ръководител Кирил Дражев

  • Еньо в “Женско царство” от Стефан Л. Костов, постановка Моис Бениеш, 1970 г. Играна на 55 световен есперантски конгрес във Виена.
  • Сир в “Мандрагора” от Николо Макиавели, постановка Кръстьо Мирски, 1971 г. Играна на 56 световен есперантски конгрес в Лондон.
  • Оронт в “Училище за жени” от Жан-Батист Молиер, постановка Мирослав Миндов, 1976 г. Играна на 61 световен есперантски конгрес в Атина.
  • Лекарят в “Свекърва” от Антон Страшимиров, постановка Иван Добчев, 1978 г. Играна на 62 световен есперантски конгрес във Варна.
  • Фабиан в “Дванайсета нощ” от Уилям Шекспир, постановка София Каракашева, 1983 г. Играна на 68 световен есперантски конгрес в Будапеща.

Бележка. Списъкът не е пълен.

Колегите си спомнят
(из книгата “Със сърце и душа”, изд. Сиела)

Таня Масалитинова: Рядко срещан талант на сцената

Помня и един от спектаклите на Българския есперантски театър, който играхме на есперанто във Виена през 1970 година – “Женско царство” от Стефан Л. Костов. Дори тогава, когато игра на есперанто, Петър бе пак така ярък и запомнящ се. Имам чувството, че ако трябваше да играе даже на китайски, отново щеше да е неповторим!

Ванча Дойчева: Ярък и неподражаем актьор

Незабравимо ще остане за мен и участието ни на един от ежегодните световни есперантски конгреси с комедията “Мандрагора” от Макиавели, която изиграхме на есперанто през 1971 година в Лондон. Като наследничка на един от първите есперантисти в България (моят дядо Дойчо Колев), бях щастлива да играя пред есперантска публика от цял свят заедно с такива прекрасни артисти-есперантисти като Петър Василев и Маргарита Дупаринова. Успехът ни беше огромен, а чувството, че напълно те разбират в залата без превод – неповторимо.

Стефан Стайчев: Бачо Петър е жив в сърцето ми

В онези години, когато трудно се прескачаха границите, група ентусиасти под ръководството на Кирил Дражев, сред които бяхме и той, и аз, Олга Кирчева, Таня Масалитинова, Лили Попиванова и много други… изнасяхме в Европа спектакли на есперанто… На световните конгреси през лятото по цели седмици с “Мандрагора” на Макиавели и “Женско царство” на Ст. Л. Костов триумфирахме във Виена и Будапеща, в Лондон и Париж, в Хелзинки… И това ни носеше толкова радост и незабравими преживявания, правеше ни още по-близки, сякаш не можехме един без друг…

Валентин Ганев: С патина на благороден метал

С Петър Василев се запознахме през 1983 година. Есперантският театър подготвяше Шекспировата “Дванайсета нощ” за гастрол в Будапеща. Доста по-късно репетирахме и играхме заедно в “Руи Блас” на Виктор Юго с френския режисьор Ги Шели, вече на сцената на Народния театър “Иван Вазов”.

Дребен на ръст. Сух. Винаги стегнат, изправен. Леко като че вдървен. Спретнат, дестинге. Маска на изключително сериозен и строг човек. А всъщност много мек, чувствителен и готов да се разлее в усмивка. Като от друга епоха, като оживяла снимка от театрална изложба.

Посветен на театъра. Седи тихо на един краен стол в салона и гледа цялата репетиция. Качва се на сцената, за да мине неговият откъс и после пак в салона, идва при теб и споделя наблюдения, впечатление, предложение. Уместно колегиално. Лъхва те друга театрална етика, позабравена актьорска хигиена и дисциплина.

Аристократичният ореол на професията. Не аркашкият и бохемският, които усвояваме най-лесно, а онзи естественият, с патина на благороден метал. Или го носиш, или не.

Leave a Reply

 

 

 

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>