В началото на 1888 г., на 18 януари, Заменхоф издава втория учебник по есперанто – „Dua Libro de l’lingvo internacia“.

Към есперантското движение се присъединява целият клуб на волапюкистите в Нюрнберг. По този начин дотогавашните последователи на езика, създаден от Мартин Шлайер, еднозначно демострират своята подкрепа за новия по-съвършен и по-демократичен международен език.

И други автори, освен д-р Заменхоф, започват да творят оригинална и преводна литература. Излиза от печат поемата „Метель“ (Снежна буря) от Александър Сергеевич Пушкин в превод на Антони Грабовски. Заглавието на есперанто е „La neĝa blovado“.

Повече информация за 1888 г. можете да намерите в есперантската версия на Wikipedia.