По статистически данни през 1909 г. са издадени 1330 книги на есперанто – без да се смятат периодичните издания!

Сред тях непременно трябва да се спомене „Карло“ (Karlo) – една от книгите, претърпели най-много издания. Това помагало от Едмон Прива (Edmond Privat), съдържащо лесноразбираеми текстове и упражнения, е публикувано официално над 20 пъти в различни страни.

През тази година започва да излиза поредицата „Esperanta Biblioteko Internacia“ (Международна есперантска библиотека). Тя съдържа както оригинални, така и преводни творби на различни автори и преводачи.

На 29 юни 1909 г. е роден изтъкнатият български есперантист Никола Алексиев – общественик, синдикален деец, журналист и пацифист с международен авторитет.

Като профсъюзен журналист той участва в организирането на стачка, заради което прекарва 7 години във фашистки затвор. От 1946 до 1952 е главен редактор на в. „Труд“. Избран е за член на Световния съвет за мир.

Като есперантист Никола Алексиев се откровява като организатор – през 1930 г. е един от учредителите на Българския работнически есперантски съюз; през 1963 г. оглавява местния комитет, организирал провеждането на 48-ия световен есперантски конгрес в България; от 1964 до 1976 г. е председател на Българския есперантски съюз. Дълги години Н. Алексиев работи за Международното есперантско движение за мир (MEM – Mondpaca Esperantista Movado).

До смъртта си през 2002 г. Алексиев активно пише и превежда. Сред най-популярните му преводи са „Апостолът на свободата“ от М. Макдермот и „Моят живот“ от Трифон Христовски.

Н. Алексиев е удостоен със званието „Почетен член“ от Световния есперантски съюз UEA и MEM. Той е първият чужденец, получил такова признание и от Чехословашкия есперантски съюз.

Още информация за събитията през 1909 г. можете да намерите в Уикипедия на есперанто.