1903 г. – това е рождената година на няколко много важни есперантски издания:

Fundamenta krestomatio de la Lingvo Esperanto (Фундаментална христоматия на езика есперанто), съставена от Л. Л. Заменхоф, е сборник от образцови в езиково отношение произведение – оригинални и преводни. В първото издание е публикувана и Пълна граматика на есперанто, както и речник от около 1000 думи.

Четивата са групирани в 8 раздела: Упражнения; Приказки и легенди; Анекдоти; Разкази; От живота и науката; Статии за есперанто; Поезия; Приложение.

Пълния текст можете да намерите в различни формати в сайта на проекта Гутенберг.

Espero Katolika (Католическа надежда) – това е есперантското периодично издание с най-дълъг живот. Продължава редовно да излиза и досега! Издател е IKUE (Internacia Katolika Unui&#285o Esperantista)

Голяма част от броевете на списанието може да се видят в официалния сайт на Espero Katolika.

На снимките:
1. Първа корица на брой 1 от 1903 г.;
2. Четвърта корица на брой 1 от 1903 г. с реклама на велосипеди;
3. Позлатена обложка на колекцията на списанието, подарена през 1904 г. на папа Пий 10.

Juna Esperantisto (Млад есперантист) е списание, създадено от двама млади швейцарски ентусиасти: Едмон Прива и Хектор Холдер, които започнали да изучават есперанто през същата 1903 г. Първоначалното им намерение е било да правят местно издание, но от втория си брой списанието става международно.

Двамата създатели на „Juna Esperantisto“ впоследствие стават изключително важни фигури в световното есперантско движение. Прива е автор на редица произведения, а Ходлер е инициатор за създаването на UEA – Световния есперантски съюз.

През 1903 г. започва първата международна кореспонденция на есперанто между деца.

Инициатори са учителите Čejka (Моравия) kaj Ducommun (Швейцария).

По онова време, когато цените на пощенските услуги не са били ниски, много често кореспонденцията се е водила не между отделни деца, а между цели класове.