На 15 февруари 2025 в салона на читалище „Трифон Христовски” в ботевградското село Радотина беше чествана 120-та годишнина от рождението на големия български есперантист, публицист и антифашист Трифон Христовски. На тържеството присъстваха представители на общинското ръководство, гости от Ботевград и околните селища, роднини и хора, научили от своите родители за своя съселянин, за човека със силния и борбен дух. Участие в празника взеха и представители на Български есперантски съюз – Мая Горова, зам. председател, академик Димитър Папазов, почетен член на БЕС , есперантистите Георги Михайлов и Богомил Живков.

След откриването на тържеството беше представено стихотворение от местен поет, посветено на Тр.Христовски, след което неговият племенник Цветослав Борисов, бивш кмет на селото разказа спомени за вуйчо си. За есперантското движение в България през 30-те години на 20 век и активното участие на Трифон Христовски в него говори акад. Димитър Папазов.

На гостите от БЕС беше предоставена възможност да разгледат музея, посветен на патрона на читалището. Експонатите в него, макар и не многобройни, бяха дарение от неговия племенник Цветослав Борисов и красноречиво говореха за интересите и публицистичните изяви на Христовски, за неговия интелект и силата на характера му.

След приключването на тържеството групата есперантисти заедно с двете племеннички на Тр. Христовски от София, водени от г-н Борисов, посетиха и разгледаха родната му къща.
Преживяването в с.Радотина беше интересно и емоционално.

Мая Горова

Вижте и статията за Трифон Христовски в Уикипедия.

Научете повече от първо лице от книгата „Моят живот„, която е издадена и на есперанто през 1980 г. в превод на Никола Алексиев.

Гледайте и филма „Великан на духа„, за да разберете как се възприема Христовски и от младото поколение.

Още по темата в този сайт: 120 г. от рождението на Трифон Христовски

Всички публикации с етикет Трифон Христовски

Ден на майчиния език – 21 февруари 2025

През 2025 г. честваме 25-ия Международен ден на майчиния език. Този специален ден, отбелязан от ООН и ЮНЕСКО в началото на 21-ви век, цели да напомни за значимостта на езиците за личното развитие и социалното участие, и особено за правото да започнем своето обучение на родния си език, за да можем максимално да се реализираме и да участваме в обществото от самото начало на живота.

Намаляването на езиковото разнообразие често е свързано с намаляване на културното разнообразие и биологичното разнообразие. Езиците предават знания и опит от едно поколение на друго. Те ни съпътстват навсякъде и във всяко действие от живота: в дома, в образованието, в политическото участие, в изкуствата и науките.

Отбелязваме, че сега живеем в Международното десетилетие на коренните езици (2022-2032), което има за цел да насърчи езиковите права на коренните народи и да гарантира, че те могат да запазят, възродят и разпространяват майчините си езици. Световният есперантски съюз UEA посвети своя конгрес през 2022 г. на това Международно десетилетие.

Езиците са важни за устойчивото развитие и за пълноценното участие в обществото. Езиковите въпроси не са получили достатъчно внимание в общия дебат за Целите за устойчиво развитие.

През 2020 г. нашата асоциация публикува на есперанто своето Ръководство за 17-те цели за устойчиво развитие. Ръководството подчерта, че без ефективна езикова комуникация целите не могат да бъдат напълно реализирани – защото езиците формират основата на комуникацията, а двустранната комуникация е необходима за съвместна работа: езиците са за говорене и за слушане. Ръководството подчертава значимостта на изучаването на езици, за да се максимализира диалогът за постигане на обща цел: мир, просперитет и взаимно разбиране. То отбелязва, че сред тези езици идеята зад международния език есперанто особено подчертава равенството, мира и сътрудничеството.

Повтаряме: езиковите права играят съществена роля за насърчаване на диалога, сътрудничеството, включването и справедливите общества. Нека специално си припомним това по случай Международния ден на майчиния език 2025 г.

[Посланието е изпратено до ООН. Посланието и плакатът са на разположение на няколко езика на: https://esperantoporun.org/eo/internacia-tago-de-la-gepatra-lingvo-2025/.]

Ако искате да разпечатите афиша, изтеглете PNG версия с по-висока разделителна способност.

(24 ян. 1905 г. – 17 май 1944 г.)

Едно дете, родено в бедност, приковано от болест, но надарено с необикновен дух.

Трифон Христовски няма лека съдба. Живота го лишава от възможността да ходи, но не и от силата да върви напред. С една ръка и едно сърце той изгражда свят от думи, идеи и борба. Без да стъпва в университет, той става писател. Без да напуска дома си, той разговаря със света на езика на есперанто. Без да има власт, той вдъхвал сила на другите.

На 15.02.2025 от 13:00 ч. в читалището на село Радотина ще се проведе тържествено честване по случай 120 години от неговото рождение – поклон пред живота на един необикновен човек. Оставил зад себе си книги като „Моят живот“ (издадена и на есперанто), „Проблеми на селото“, „Смъртта на Христо Ботев“, той ни завеща не просто думи, а светлина – урок по непримиримост, достойнство и родолюбие.

Днес е време да си спомним за него. Да чуем гласа му през страниците, да запалим искрата му в сърцата си. Защото такива хора не просто живеят – те остават.

Маргарита Димитрова,
председател на читалище
„Трифон Христовски“ с. Радотина

Д-р Людвик Лазар Заменхоф е роден на 15 декември 1859 г. в Бялисток, днешна Полша. Създателят на международния език есперанто, който е предпочитал да бъде наричан негов „инициатор“, започва да учи в гимназия в Бялисток, но поради болест прекъсва обучението си за кратко. По-късно семейството му се премества във Варшава, където той продължава образованието си.

Още като ученик през 1878 г. Заменхоф създава първата версия на есперанто, наречена „Lingwe Uniwersala“. След завършване на гимназията, той учи медицина в Москва и Варшава. През 1887 г. публикува първата книга на есперанто, известна като „Unua Libro„.

Заменхоф продължава да развива и популяризира есперанто през целия си живот, като участва в множество конгреси и публикува различни трудове. Той умира на 14 април 1917 г. във Варшава.

Кратка биография на български можете да прочетете на сайта https://zamenhof.info/bg/biografio.

Ето някои интересни факти за д-р  Заменхоф:

Многоезичие: Заменхоф владеел отлично няколко езика, включително руски, полски, немски, френски, латински, гръцки, иврит и идиш. Това му помогнало да създаде есперанто, като взел най-доброто от различни езици.

Псевдоним: Първоначално публикувал своите трудове под псевдонима „Доктор Есперанто“, което означава „Доктор, който се надява“. Оттук идва и името на език.

Медицинска кариера: Заменхоф бил и успешен офталмолог. Той практикувал медицина във Варшава и други градове.

Семейство: Заменхоф имал голямо семейство с много братя и сестри. Някои от тях също били активни в есперантисткото движение. Съпругата Клара му и децата му също са били есперантисти. Вижте графика на родословното гнездо в Уикипедия на руски.

Хилелизъм и хомаранизъм: Заменхоф разработил философия, наречена „хилелизъм„, която по-късно прераснала в „хомаранизъм„. Тя се основавала на идеята за мирно съжителство и взаимно уважение между хората, независимо от техния етнически или религиозен произход.

Паметници и признание: В чест на Заменхоф са издигнати множество паметници по света, а неговото име носят улици и площади в различни градове. Има дори малка планета, наречена на негово име. Непълна карта на обекти в цял свят, носещи името на Заменхоф или свързани с есперанто, можете да видите в Гугъл. Улици и площади, наименовани в негова чест има в София, Варна, Плевен и още много други български населени места. По повод на 150 г. от смъртта му, ЮНЕСКО обявява 2017 г. за Година на Заменхоф.

Видео на д-р Заменхоф

Този рядък архивен запис  е от лекция пред световния есперантски конгрес в Барселона прези 1909 г.

Вижте още публикации с етикета д-р Л. Л. Заменхоф.

На 15 ноември 2024 г. светът загуби един от най-продуктивните и многостранни писатели – Ищван Немере. Роден на 8 ноември 1944 г. в Печ, Унгария, Немере остави след себе си огромно литературно наследство, включващо книги, написани на унгарски и есперанто, както и отделни разкази, множество статии и преводи, които са публикувани в различни сборници, антологии и периодични издания.

Специално за 80-ия му рожден му ден неговите издатели му подготвят изненада – публикуват 5 нови книги и така броят им достига общо 800. Немере е световен рекордьор по брой на издадени книги.

След тържеството по повод на рождения му ден и на път за среща с читатели, Немере получава масивен инфаркт и е хоспитализиран в болница, където почива след една седмица. Съпругата му публикува във Фейсбук съобщение:

“Скъпи приятели, познати! Ищван Немере напусна този свят на 80-годишна възраст след успешен и изключително плодотворен жизнен път. Колко велико и уникално е това, което той създаде през живота си, много хора все още не разбират. Неговата памет ще остане с нас завинаги чрез неговите книги. Той пишеше, докато живееше, и живееше, докато пишеше.”

Литературна кариера

Ищван Немере започва своята писателска кариера през 1974 г. и бързо се утвърждава като един от водещите автори на научна фантастика в Унгария. Неговите произведения обхващат широк спектър от жанрове, включително научна фантастика, паранормални явления, детективски романи и социално-психологически романи. Сред най-известните му произведения са „Камшикът на космоса“ (A kozmosz korb?csa), „Стоманена акула“ (Ac?lc?pa) и „Неутронна акция“ (Neutron-akci?).

През 1980 г. Немере се посвещава изцяло на писателската си кариера. Той е известен не само с огромния си брой публикувани книги, но и с разнообразието на темите, които разглежда. Неговите произведения са преведени на множество езици. Пълен списък на издадените му книги можете да видите на унгарски и на български чрез автоматичен превод на Google Translate.

Интересен факт е, че книгите са публикувани под 46 псевдонима. Вижте страницата на унгарски или на български.

Книги на есперанто

Първата от 23-те книги на Немере, издадени на есперанто, е публикувана през 1981 г. под заглавието „Деветият канал“, а последната – през 2024 г. в двуезична, есперанто-унгарска версия: „Хитър като лисица“. Някои от тези книги са написани първоначално на есперанто и едва по-късно са преведени на унгарски.

Ето пълен списък:

• „La na?a kanalo“ (Деветият канал) (1981)
• „La fermita urbo“ (Затвореният град) (1982)
• „La blinda birdo“ (Слепата птица) (1983)
• „Sur kampo granita“ (На гранитно поле) (1983)
• „Febro“ (Треска) (1984)
• „La monto“ (Планината) (1984)
• „La alta akvo“ (Високата вода) (1985)
• „Ser?u mian son?on“ (Търси моята мечта) (1987)
• „Terra“ (Тера) (1987)
• „Dum vi estis kun ni“ (Докато беше с нас) (1988)
• „Vivi estas dan?ere“ (Да живееш е опасно) (1988)
• „Vi povas morti nur dufoje“ (Можеш да умреш само два пъти) (1989)
• „Pigre pasas la nokto“ (Нощта минава бавно) (1992)
• „Krokize de mia ?ardeno“ (Скици от моята градина) (1992)
• „Nesto de viperoj“ (Гнездо на усойници) (1994)
• „Amparolo“ (Любовна реч) (1997)
• „Ser?u, kaj vi trovos“ (Търси и ще намериш) (1999)
• „Vizito sur la Teron“ (Посещение на Земята) (2001)
• „Krias la silento“ (Тишината крещи) (2002)
• „Vismar“ (Висмар) (2008)
• „Serpentoj en la puto“ (Змии в кладенеца) (2009)
• „Jesa“ (Да) (2009; ново издание 2019)
• „Ruza, kiel vulpo / Ravasz, mint a r?ka“ (Хитър като лисица) (двуезична есперанто-унгарска версия, криминален роман, 2024)

Книгите на есперанто могат да бъдат намерени в каталога на UEA (Световния есперантски съюз).

Почести и награди

Сред ранните му литературните му награди са:

• 1982 Титла „Най-добър европейски писател на научна фантастика“ на Европейска асоциация за научна фантастика.
• 1983 Награда Книга на годината – Швейцария.
• 1985 Награда Книга на годината – Италия.

Той е избиран два пъти за председател на Международния есперантски през 1990-те години и е имал право да предлага кандидати за Нобелова награда за литература.

Немере и есперанто

Немере изучава международния език още през гимназиалните си години. Той и първата му съпруга се запознават благодарение на есперанто. През 1967 г. се ражда дъщеря им Кинга. Тъй като той и съпругата му говорят есперанто у дома, есперанто става един от родните и семейни езици на Кинга.

Немере инициира и е един от първите организатори на годишната среща на есперантските семействата (Renkonti?o de Esperantistaj Familioj, REF). Също така е първият редактор на списанието „Gepatra Bulteno“ за есперантски семейства.

Немере на български език

Само една от книгите на Немере е издадена у нас през 1992 г. от издателство „Прес-Есперанто“. Това е нехудожественото произведение „Летял ли е Гагарин в Космоса?“

Попаднахме къс разказ, публикуван през 1992 г. в списание „Наука и техника“, който може да се прочете тук.

Ще се радваме, ако някой от читателите ни има информация за други преводи на български и се свърже с нас.

Използвани източници:

https://eo.wikipedia.org/wiki/Istv?n_Nemere

https://hu.wikipedia.org/wiki/Nemere_Istv?n

https://en.wikipedia.org/wiki/Istv?n_Nemere

Kedves bar?tok ismer?s?k! Nemere Istv?n… – Szentgy?rgyi Judit | Facebook

Istv?n Nemere forpasis – Libera Folio