Венелин Митев (1942 – 2021)
Венелин Митев е известен български журналист, поет, преводач и автор на много книги на български и на есперанто
Роден на 2 декември 1942 г. Завършва българска и френска филология в Софийския университет „Климент Охридски“. През 1967 г. постъпва на работа в БТА като репортер, а през 1969 г. вече е завеждащ кореспондентското бюро на БТА в Москва, където остава до 1976 г. и пътува из всичките съветски републики, както и в съседна Монголия.
През периода 1976 – 1979 г. е заместник-главен редактор на редакция „Информация за чужбина” в БТА.
От 1979-а до 1984-а година е кореспондент на БТА за Франция, Белгия и Швейцария.
След завръщането си в България през 1984 г. до 1993 г. е главен редактор на най-популярното в онези години седмично списание „Паралели”.
Следващите етапи в творческата му биография са:
- директор на издателство „Прес-Есперанто” и главен редактор
на сп. “Панорама Есперанто” - завеждащ международния отдел на „Отечествен вестник”
- редактор в „Отечествен фронт”
- редактор във в. „Жена”
- главен редактор на „Жълт вестник”
- главен редактор на сп. „За жената”
- главен редактор на сп. „Български есперантист”
- отговорен редактор на в. „Женски тайни”.
Венелин Митев е автор на книгите:
- „Двойници и самозванци” (1991) – на български
- „Tradukarto” (1991) – на есперанто
- “Somero Cigana” (1993) – стихосбирка на есперанто
- „Едва средпът” (1993) – стихосбирка на български
- „Взривени сънища” (2002) – стихосбирка на български
- „Големите любови на български поети и писатели” (2012)
- „Големите любови на български артисти, музиканти и художници” (2014)
- „Големите любови на български царе, министри и аватнюристи” (2015)
- “Vaganto inter la steloj” (2016) – стихосбирка на есперанто, издадена в Хърватия
- „Прогонените гении на България” (2016)
- „Българи, за които говори светът” (2017)
- „Тайни и загадки на „тихия фронт“ (2019)
Венелин Митев е преводач на есперанто на мнозина български класически и съвременни поети и е преводач на български от есперанто на Уилям Олд, Марджъри Боултън, Джорджо Силфер, Ели Урбанова, Хилда Дрезен и други големи есперантски поети.
Неговите преводи на поезията на Л. Л. Заменхоф са издадени в отделна книжка:
- “La Vojo/Пътят” (1994).
След оттеглянето си от оперативната журналистика през 2012 г. досега редактира книги за три големи столични издателства – „Сиела”, „Книгомания” и „Слънце”.
Венелин Митев е носител на орден „Кирил и Методий” – първа степен.
Починал на 15 април 2021 г.
Последни коментари