Esperanto English German Portuguese Russian Spanish

Безплатни курсове по есперанто за българи в Интернет:

Muzaiko

Слушайте радио, докато четете! Кликнете върху стрелката, за да включите/изключите радиото. Не затваряйте страницата!

1914 – Есперанто, година 28

10-ият световен есперантски конгрес не може да се проведе поради започналата през 1914 г. Първа световна война.


Германия завзема неутрален Мореснет, където през 1908 г. се създава „есперантската държава“ Амикейо (Amikejo). Вижте и статията за 1908 г.


Във Франценсбад (днес: Франтишкови Лазнье) по време на австроунгарски есперантски конгрес е открит първият паметник, посветен на Заменхоф. Той е разрушен от нацистите през 1938 г. На мястото на паметника сега има мемориална плоча, поставена през 1991 г.


От 1914 г. Академията на есперанто започва да публикува списъци на препоръчани от нея книги, които са образцови в езиково отношение. Те били наричани „Короновани произведения на Академията“ (Kronitaj verkoj de la Akademio).

Първите „короновани“ книги са:

Estu Homo! (Wagner-Meyer)
Rikke – Tikke – Tak (Hendrik Conscience, прев. Maria Elworthy-Posenaer)
Mirinda Amo (Heinrich August Luyken)
La Vendetta (Balzac, прев. Merekens)
Rolandkanto (прев. Eugene Noel)

Традицията продължава след войната със следните заглавия:

1923: Hermann kaj Dorotea (Goethe-Kuester); Idoj de Orfeo (Hendrik Bulthuis),
1924; Preter la vivo (Julio Baghy); Johano la Brava (Petofi-KALOCSAY);
1927: Kataluna Antologio;
1928: Dancu Marionetoj (Julio Baghy);
1929: Prozo ridetanta (Raymond Schwartz); La tajdo (Hohlov); La alta kanto (Jung); Fabiola (Wiseman-Ramo); Luno de Izrael (Haggard-Payson kaj Butler).
1930: La Leono de Flandrujo (Hendrik Conscience-Hendrik Bulthuis).

Трябва да се има предвид, че в този своеобразен конкурс са участвали малка част от издадените на есперанто оригинални и преводни произведения. Тъй като според регламента издателите трябвало да представят на Академията по 20 броя от кандидатстващите за титлата книги, по финансови причини голяма част от тях не можели да си позволят да участват.


През същата година е коронясана и „есперантска кралица“. Тази титла била дадена на Лизи Идон (Lizzie Iddon) – млада британска учителка, получила златен медал в литературен конкурс за оригинална поезия на есперанто.


Още факти от есперантската история за 1914 г. ще намерите в Уикипедия.

Отговори

 

 

 

Можете да използвате тези тагове

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>