На 27 септември 1896 г. е осъществено първото театрално представление на есперанто.

Група младежи представят в Смоленск комедията от Лев Николаевич Толстой „Unua brandfaristo“, преведена от В. Буренков. Оригиналното название на пиесата е „Первый винокур, или Как чертенок краюшку заслужил“.

На 26 октомври се провежда и първата католическа литургия с песни на есперанто.

В Петербург се провежда първият есперантски литературен конкурс.

В България на 28 октомври 1896 г. в Пирдоп е роден Иван Кръстанов – преподавател по есперанто, автор на около 20 книги, сред които „Bulgara Antologio“ (Българска антология) и „La bulgara lando kaj popolo“ (Българската страна и народ.) Кръстанов сътрудничи за съставянето но Есперантската енциклопедия от 1934 г. с инициатор Иван Ширяев.

През 1896 г. Заменхоф създава една от най-известните си поеми – „La Vojo“ (Пътят), посветена на трудностите в зората на есперантското движение, но също и на надеждата и вярата в бъдещето на международния език. На български поемата е преведена от Венелин Митев.