През 1910 г. се прави първият сериозен опит за обединяване на учителите есперантисти. Сдружението е наречено Internacia Asocio de Instruistoj (Международен съюз на учителите).

Тогава за пръв път излиза и списание с името Internacia Pedagogia Revuo (Международно педагогическо списание.)

Понастоящем съществува Международна лига на есперантистите учители (Internacia Ligo de Esperantistaj Instruistoj – ILEI), която издава списание със същото име Internacia Pedagogia Revuo.

Днешната Лига и списанието й не са юридически правоприемници на съюза и изданието от 1910 г., но те наследяват идеята и изпълняват същата функция.

През 1910 г. своите първи конгреси провеждат:
Световният есперански съюз UEA (в Дрезден)
и
Международното католическо есперантско обединение IKUE (в Париж).

През същата година на есперанто са издадени Новият завет и Енциклопедически есперантски речник (Enciklopedia Vortareto Esperanta) от Charles Verax със статии на есперанто и преводи на френски език. Речникът съдържа над 12000 понятия от всички сфери на живота и съвременниците му дават много високи оценки.

Българските и румънските есперантисти по онова време активно си сътрудничат и през 1910 г. започват да издават общо списание „Danubo“ (Дунав), в което се сливат излизащото дотогава във Велико Търново сп. „Lumo“ (Светлина) и „Rumana Esperantisto“ (Румънски есперантист).

Новото издание се редактира от международна редколегия с главен редактор д-р Робин и се печата в Румъния. То съдържа както материали, свързани с есперантското движение и разпространението на езика, така и статии по езикови въпроси и художествени текстове.

Още информация за есперантските събития през 1910 г. може да се намери в Уикипедия, където броят на статиите на есперанто скоро ще стигне 200 000.