По време на световния конгрес в Краков през 1912 г. Заменхоф се отказва от всякаква официална роля в есперантските дела – дори не приема да бъде наричан „Majstro“ (Учител).

За пръв път улица е наречена на името на Заменхоф – в Сабадел, Испания.

Представена е първата опера на есперанто – „Халка“ от Станислав Монюшко по либретото на Влоджимеж Волски.

С декрет на просветния министър Цай Юанпей в Китай есперанто се въвежда за изучаване в основните училища.

Българската есперантска лига сменя името си на Българско есперантско дружество (Bulgara Esperantista Societo).

През 1912 г. българското министерство на образованието със специално циркулярно писмо препоръчва на всички училища в страната учебника на Иван Кръстанов (Lernolibro de Esperanto de Ivan Krestanov). Същата година в Дупница есперанто се изучава като свободно избираем предмет с официално одобрение.

По повод на световния конгрес в Краков за пръв път се използа есперантски първодневен печат.

60 години по-късно това се отбелязва в Полша с издаването на юбилеен плик. Снимката е от галерията на Marian Vochin в социалната мрежа Ipernity.com, където можете да видите много образци на есперантски марки, пликове, печати и картички.

Информация на есперанто за други събития през 1912 г. има в Уикипедия.