През 1917 г. есперантското движение губи своя инициатор и главен вдъхновител – д-р Л. Л. Заменхоф починал на 14 април във Варшава и бил погребан два дни по-късно.

Заради войната не могли да присъстват есперантисти от чужбина и Заменхоф бил изпратен от около 150 души – роднини, полски и някои пребиваващи в Полша чуждестранни есперантисти.

По време на траурната церемония бил заснет първият есперантски филм, който бил представен във варшавското кино „Урания“.

На 31 октомври същата година градът Рио де Жанейро почита паметта на д-р Заменхоф, като назовава на негово име улица.

На 17 април 1917 г. за пръв път във висше учебно заведение лекции чете есперантски лектор. Йозеф Шаманек (Josef Schamanek) преподава международния език във висшето техническо училище на Виена от 1917 до 1930 г.

През 1917 г. ентусиазираният португалски привърженик на есперанто Jorge de Saldanha Carreira става първият офицер в света, който получава разрешение да носи есперантски отличителен знак върху униформата си. Той е автор на няколко книги – учебни пособия и исторически бележки.

Преподавал есперанто дори в траншеите на бойното поле. Водил различни курсове, включително по лисабонското радио. Съосновател на Португалския есперантски съюз.

В течение на много години тази колоритна фигура олицетворява есперанто в Португалия.

Вижте и статията за 1917 г. в есперантската Уикипедия.