1959 – Есперанто, година 73
1959 г. е юбилейна за есперантското движение – тогава се навършват 100-години от рождението но създателя на международния език д-р Л. Л. Заменхоф.
Юбилеят е отбелязан със серия от събития по цял свят.
Във Варшава се провежда 44-ият Световен есперантски конгрес (UK). Сред многохилядната публика има и над 200 българи, а Българският есперантски театър под ръководството на Кирил Дражев прави дебюта си на голяма международна сцена с комедията „Службогонци“ от Иван Вазов.
В България няколко обекта (улици, паркове и т.н.) получават името „Заменхоф“ или „Есперанто“. Голяма част от тях и досега са са в ZEO-списъка (ZEO – Заменхоф/Есперанто Обекти). Българските пощи издават юбилейна марка.
В превод на есперанто излиза романът „Под игото“ от Иван Вазов. Интересно е да се знае, че впоследствие романът е преведен на китайски именно от това есперантско издание.
Полското радио започва редовни ежедневни емисии на есперанто, които доскоро се излъчваха по ефир, а сега вече може да се слушат по интернет.
Броят на членовете на Световния есперантски съюз UEA надхвърля 30 хиляди.
Издателство „Stafeto“ публикува книгата „Lingvo kaj vivo“ (Език и живот) от Гастон Варингиен (Gaston Waringhien), посветена на Заменхоф. В книгата е показан прототипа на есперанто – Lingwe uniwersala. Тетрадките със оригиналните записки на Заменхоф са изгорели по време на Втората световна война. Варингиен се опитва да възстанови прототипа на международния език не само от лингвистични, но и от литературни съображения – за да придаде архаичен вид на някои свои текстове.
Още за 1959 г. – в Уикипедия.
Последни коментари