• La bona lingvo – Добрият език
• Knedu min, sinjorino! – речник на жаргона в есперанто

---

През 1989 г. Claude Piron (Клод Пиро) издава книгата си La bona lingvo (Добрият език).

Изтъкнатият швейцарски полиглот и психолог представя в есеистична форма своите виждания за критериите, които правят един език „добър“. Той разглежда основните лингвистични и социални аспекти на есперанто и изтъква, че международният език притежава възможности за изразяване, които отразяват базовите принципи на мисленето, а това прави есперанто изключително лесен и ценен език от гледна точка на чуждоезиковото обучение.

Авторът смята, че поради извънредно големите си изразни възможности по отношение на словообразуването есперанто не се нуждае от много неологизми, тъй като в повечето случаи езикът предлага алтернативни начини за изразяване на съответните думи. Именно тази част от книгата е най-полемична и има както опоненти, така и много ентусиазирани привърженици. Феновете на идеята поддържат сайта http://www.bonalingvo.org/.

Книгата е преиздавана през 2006 г. и може да се закупи от UEA.

Пълният текст на първото издание е публикуван онлайн на адрес http://homepage.ntlworld.com/edmund.grimley-evans/piron/La_bona_lingvo.html.

---

През 1989 г. излиза още една важна за есперанто книга – Knedu min sinjorino от Renato Corsetti и др. Корсети е професор по психолингвистика в Римския университет. Книгата е преиздавана през 2006 г. и се за продажба в каталога на UEA.

Заглавието е игра на думи – чрез промяната на една буква наименованието на популярния роман Kredu min, sinjorino (Вярвай ми, госпожо) от Cezaro Rossetti се превръща в шеговитото „Меси ме (мачкай ме, масажирай ме), госпожо“.

Това е речник на жаргона и думите-табу в есперанто, който много убедително доказва, че международният език не е кабинетен проект, а се развива по законите на естествените езици.

Е, ако досега сте се чудили дали на есперанто човек може да разказва неприлични вицове – да, може! 😉

---

Още за 1981 г. – в Уикипедия.