1989 – Есперанто, година 103

Изтъкнатият швейцарски полиглот и психолог представя в есеистична форма своите виждания за критериите, които правят един език „добър“. Той разглежда основните лингвистични и социални аспекти на есперанто и изтъква, че международният език притежава възможности за изразяване, които отразяват базовите принципи на мисленето, а това прави есперанто изключително лесен и ценен език от гледна точка на чуждоезиковото обучение.
Авторът смята, че поради извънредно големите си изразни възможности по отношение на словообразуването есперанто не се нуждае от много неологизми, тъй като в повечето случаи езикът предлага алтернативни начини за изразяване на съответните думи. Именно тази част от книгата е най-полемична и има както опоненти, така и много ентусиазирани привърженици. Феновете на идеята поддържат сайта http://www.bonalingvo.org/.
Книгата е преиздавана през 2006 г. и може да се закупи от UEA.
Пълният текст на първото издание е публикуван онлайн на адрес http://homepage.ntlworld.com/edmund.grimley-evans/piron/La_bona_lingvo.html.

Заглавието е игра на думи – чрез промяната на една буква наименованието на популярния роман Kredu min, sinjorino (Вярвай ми, госпожо) от Cezaro Rossetti се превръща в шеговитото „Меси ме (мачкай ме, масажирай ме), госпожо“.
Това е речник на жаргона и думите-табу в есперанто, който много убедително доказва, че международният език не е кабинетен проект, а се развива по законите на естествените езици.
Е, ако досега сте се чудили дали на есперанто човек може да разказва неприлични вицове – да, може! 😉
Още за 1981 г. – в Уикипедия.
Последни коментари