На този ден есперантистите по света честват не само рождения ден на инициатора на Международния език, но и Деня на есперантската литература.

Роденият преди 155 години (през 1859 г.) Лазар Лудвик Заменхоф е не само първият, който говори на новосъздадения език, но и първият, който започва да твори на него. Разбира се, след него е имало поети и белетристи, които много по-майсторски пишат, но самият Заменхоф със своите оригинални и преводни творби е имал за цел най-вече да покаже възможностите на есперанто като пълноценно изразно средство на всички нюанси на човешката мисъл.

Тази година софийските есперантисти празнуваха деня на Заменхоф и есперантската литература малко по-рано, на 6 декември. Актьорите от Българския есперантски театър Венета Зюмбюлева, Даринка Митова и Николай Узунов представиха рецитал по произведения на български и есперанто от Венелин Митев – журналист, поет, преводач и автор на няколко много популярни книги на български. Гостуваха и членове от литературния клуб към читалище „Кирил и Методий“ в София, които също представиха свои произведения.

Предлагаме ви първото сътворено на новия език стихотворение „О, мое сърце“, написано от Л. Л. Заменхоф по времето, когато очаква как светът ще приеме неговия пръв учебник по есперанто, издаден през 1887 г. Преводът е на В. Митев.

О, МОЕ СЪРЦЕ

Не бий, сърце, не бий така тревожно,
не блъскай лудо в моите гърди!
Не, не издържам повече, не мога!
Смири се ти!…

Кажи, сърце, дали в часа заветен
след дълъг труд ще победя, кажи?
О, стига! И туптежа си най-сетне
смири и ти!

HO, MIA KOR’

Ho, mia kor’, ne batu maltrankvile,
el mia brusto nun ne saltu for!
Jam teni min ne povus mi facile,
ho, mia kor’!

Ho, mia kor’! Post longa laborado
chu mi ne venkos en decida hor’!
Sufiche! Trankvilighu de l’ batado,
ho, mia kor’!