През 1889 г. се появява първото есперантско списание – „La Esperantisto„.

Първият му брой е със заглавието:

„La Esperantisto. Списание за приятелите на езика есперанто. Със сътрудничеството на д-р Есперанто (Л. Л. Заменхоф) издавано от Кристиан Шмид, председател на клуба за световен език в Нюрнберг. Излиза веднъж месечно.“

Поради проблеми с цензурата в Русия и финансови затруднения списанието престава да излиза през 1895 г.

Същата година е издаден и първият адресник (Unua adresaro), съдържащ данни за 1000 есперантисти от цял свят.

България е една от първите страни, в които още в края на 19 век е създаден учебник по есперанто на роден език. През 1889 г. Милослав Богданов става автор на първия учебник за българи. Кръгът от съмишленици около него сформира Дружество на приятелите на световния език в София и през същата 1889 г. те започват да издават списанието „La Mondlingvisto“ – първото в България и второ в света периодично издание на есперанто.

Още факти за 1889 г. търсете в есперантската версия на Wikipedia.