1905 г. е изключително важна в развитието на световното и българското есперантско движение. Тя е богата на събития, най-важните сред които са:

Първият световен есперантски конгрес (Universala Kongreso de Esperanto), състоял се през август в Булон сюр Мер, Франция. Оттогава тези най-толеми международни есперантски форуми традиционно се провеждат всяко лято, с прекъсвания по време на Първата и Втората световна война. Последният 97-и конгрес се проведе в Ханой, Виетнам.

С декларацията на конгреса се приема официално Фундаментът на есперанто (Fundamento de Esperanto), състоящ се от Предговор, Граматика, Упражнения и Универсален речник.

Фундаментът е обявен за неприкосновена база, върху която се развива езикът есперанто.

Пълният му текст може да се види на страницата на Академията на есперанто.

Конгресът избира и първия Езиков комитет (Lingva Komitato), който става главната езикова институция на есперанто, защитаваща фундаменталните принципи на езика. В състава му влиза и българският есперантист Георги Орешков.

Първоначално комитетът се състои от 102 представители на 28 нации. През 1908 г. се обособява постоянна висша комисия, наречена Академия. През 1948 г. се прави реорганизация и от двата състава на комитета се създава Академията на есперанто, която работи под това название досега.

През 1905 г. е основан и Есперантският централен офис.

Първоначалната му функция е да подкрепя работата на Езиковия комитет и на Организационния комитет, подготвящ следващите световни конгреси.

Седалището му е във Франция, а главните спонсори са френските есперантисти Hippolyte Sebert и Emile Javal.

Списание „Есперанто“, понастоящем орган на Световния есперантски съюз (UEA), е основано в годината на първия есперантски конгрес от Paul Berthelot. Списанието излиза ежемесечно до наши дни.

Разцветът на есперанто е забелязан и от бизнес средите.

През 1905 г. Конгресът по международна икономика в Монс изразява пожелание есперанто да се изучава в училищата.

Положителното си отношение към международния език изразява чрез декларация и Лондонската търговска камара.

В културно отношение през тази година заслужава внимание първият сериозно подготвен театрален спектакъл на 7 ентусиасти от различни националности. По време на първия световен конгрес е представена постановката „Брак по неволя“ от Молиер. Конгресите стават главна сцена за аматьорски и професионални изпълнители през следващите години.

В София кръг от университетски студенти (Ряховски, Симеон Петков, Георги Генов, Георги Николов, Петър Спасов, Георги Зографски, Георги Карастоянов и др.) започва успешна дейност. През следващата година те издават вестник „Първа крачка“ (Unua Paŝo).