През 1906 г. се слага началото на една изключително полезна есперантска мрежа. По предложение на Alphonse Carles започват да функционират така наречените „консули“ на есперанто в различни селища, които да оказват разнообразни услуги по места. Още същата година 120 представители на мрежата започват своята дейност.

Консулите са предшествениците на сега съществуващата Делегатска мрежа на Световния есперантски съюз (UEA). Делегатите биват местни (които отговарят на въпроси и съдействат за получаване на информация, услуги и т.н. в определено селище) и специализирани (които са профилирани в определена дейност – професии, култура, хоби и т.н.) Във всяка страна UEA има по един Главен делегат, който координира националната мрежа. Главен делегат за България от над 10 години е Мариана Евлогиева. Пълен списък с имената на делегатите от цял свят, техните адреси за контакти и областите, за които отговарят, се публикува в Годишника на UEA. Услугите на делегатите са безплатни за всички членове на UEA.

В Бразилия през 1906 г. обявяват есперанто за ясен език за телеграфиране.

Търговската камара в Лондон организира публични изпити по есперанто.

Създава се първата международна работническа есперантска асоциация „Paco-Libereco“ (Мир-Свобода).

Пастор Руст прави първата проповед на есперанто по време на 2-ия световен есперански конгрес във Женева.

В София се създава Българско дружество за пропаганда на есперанто.

Софийският студентски кръг започва да издава списание „Първа крачка“ (Unua Paŝo), отличаващо се с много високо за времето си полиграфическо качество.