През 1908 г. е основан Световният есперантски съюз (UEA). Пълното наименование на есперанто е Universala Esperanto-Asocio, което буквално се превежда като Универсална Есперантска Асоциация. (Думата „универсална“ в началото на 20 век е имала значението „световна“.)

UEA е най-голямата регистрирана организация на есперантисти. В нея членуват хора от над 120 страни. Членството може да бъде колективно (чрез национални организации) и индивидуално. Към момента индивидуалните членове са над 6000, а колективните – около 70. На картата по-долу със зелено са означени страните, чиито национални организации членуват в UEA.

UEA представлява световното есперантско движение пред международни инстанции като ООН, ЮНЕСКО, Съвета на Европа и др.

През 1908 г. се основава микродържавата Амикейо (думата „Amikejo“ означава „страна на приятели“) – това е първата „есперантска държава“ в света. Тя се намирала в Неутрален Мореснет – гранична територия между Германия, Белгия и Холандия, която загубва независимостта си през 1919.

Мореснет на пощенска картичка – 1900 г.

През 1908 г. влизат в обръщение Международни чекове, издавани от Швейцарския банков съюз с текст само на есперанто. Идеята е на проф. Рене дьо Сосюр. Международните чекове използват нова парична единица – „speso“.

Юбилейни монети от 1000 спесо

През 1908 г. е роден Христо Горов – един от най-изтъкнатите български есперантисти. Горов пише оригинална поезия и проза на есперанто и превежда.

Големи са заслугите му като дългогодишен председател на Български есперантски съюз – в качеството си на такъв той създава благоприятни условия за разцвета на БЕС като културно-просветна организация. Заради това съюзът получава престижната купа „Фейн“, която се присъжда от Световния есперантски съюз.

(За Христо Горов ще бъде публикувана отделна подробна статия.)

През 1908 г. за пръв път театрална постановка на есперанто е представена от професионални актьори. Спектакълът се е състоял по време на 4-ия Универсален конгрес в Дрезден.

Пиесата е „Ифигения в Таврида“ от Гьоте. Преводът е на Л. Л. Заменхоф.