1922 – Есперанто, година 36
През 1922 г. Третата асамблея на Общество на народите (Лигата на нациите) приема доклад за есперанто като международен помощен език.
В документа се съдържа и параграф, който препоръчва да се улесни използването на есперанто в международните телеграфни услуги.
Най-голяма роля за изготвянето на доклада има заместник-генералния секретар на ОН Нитобе Иназо. Японският дипломат има много положително отношение към есперанто след участието си в 13-ия световен есперантски конгрес в Прага.
Той определя езика като „мотор на международната демокрация“ и го подкрепя във всички по-нататъшни дискусии.
Нитобе има големи заслуги и за представянето на Япония пред западния свят. Негов портрет е отпечатан на банкноти от 5000 йени, които са в обращение от 1984 до 1993 г.
През 1922 г. есперанто започва да се използва в радиото.
По това време именно радиото е модерната медия, станала популярна след Първата световна война. Любителски и професионални станции излъчват и се слушат навсякъде.
Първите радиопредавания са в Нюарк (САЩ) и Лондон; през 1923 г. следват Москва, Монреал и Рио де Жанейро; през 1924 г. – Прага, Женева, Хелзинки, Париж и т.н.
До наши дни в почти всички страни по света е имало или продължава да има радиостанции, които редовно излъчват радиопредавания на международния език.
Непрекъснато се появяват и нови станции в интернет, последната от които е младежкият музикален проект „Muzaiko„.
През 1922 г. в Будапеща започва да излиза списание „Литературен свят“ (Literatura Mondo). Това периодично издание съществува до 1949 г.
Ползва се с изключителен авторитет и около него се създава цяла литературна школа.
Първият издател е Теодор Шварц. Списанието се редактира от Kalman Kalocsay и Julio Baghy.
Едноименното издателство публикува редица художествени и лингвистични книги, сред които е и Енциклопедията на есперанто от 1933 г.
Пълната колекция на списанието в PDF-формат може да се види безплатно в сайта literaturamondo.org.
През 1922г. официално назначените преподаватели по есперанто в реалните училища вече са 40 души.
Освен сред учащите, международният език много бързо се разпространява и в работническите среди. Появилите се след Втората световна война работнически кръжоци се обединяват през 1922 г. в есперантската работническа организация „Балканска освободителна звезда“ (Balkana Liberiga Stelo), сред чиито активисти са Панайот Колев, Стефан Ненков и др.
За тези и други събития от есперантската история през 1922 г. можете да прочетете и в Уикипедия.
Последни коментари