През 1923 г. Онисабуро Дегучи, основателят на религиозното учение Оомото, започва да изучава есперанто. Под негово влияние се организират курсове за изучаване на езика от привържениците на Оомото с цел използване за международни контакти.

Под мотото “Един Бог, единен свят, един език за общуване” и до днес последователите на Дегучи са тясно свързани с есперантското движение. (Виж и статията за 1892 г.)

През 1923 г. започват да излизат „Internacia Medicina Revuo“ (Международно медицинско списание) и списанието „Sennaciulo“ (на български означава човек без националност).

„Sennaciulo“ е орган на SAT – Безнационалната световна асоциация.

Негов редактор през 1926 г. е българинът Иван Кръстанов.

В България Черният блок сваля чрез преврат правителството на Александър Стамболийски. Идеите на есперанто и вече доказаните възможностни за създаване на демократични международни контакти са в пълна противоположност на идеологията на фашисткия режим. Затова изучаването на езика в училища и курсове бива забранено.

Забранена е и Младежката есперантска лига, спира да излиза нейното списание „Есперантска младеж“. Това е огромна крачка назад от успехите през 1921 г. Не само младежкото движение е разбито, но и всички есперантисти стават политически неудобни и често са преследвани от властта.

До края на Втората световна война обстановката в България остава изключително неблагоприятна за развиване на есперантска дейност.

Повече информация за 1923 г. можете да намерите в Уикипедия.