• >Лидия и София Заменхоф убити в концлагер в Треблинка

През 1942 г. и двете дъщери на Л. Л. Заменхоф са убити от нацистите в концлагера в Треблинка, две години след като жертва на хитлеристите става брат им Адам.

Адам работи като очен лекар, също като баща си.

По-голямата дъщеря – София – работи като специалист по вътрешни болести във Варшава. Тя помага на баща си за поддръжката на огромната му библиотека.

Най-малкото дете на семейството – Лидия Заменхоф – е родена през 1904 г. и учи есперанто от 9-годишна. Още на 14 години тя започва да превежда от полски.

През 1925 г. завършва право и след това изцяло се отдава на есперантска дейност – работи за популяризирането на международния език, води курсове, участва активно в студентското есперантско движение. Чрез есперанто тя поддържа контакти и с бахайството.

Лидия Заменхоф пише и превежда за различни периодични издания. Коригира и подготвя за печат Андерсеновите приказки след смъртта на баща си, който ги превежда.

Оригиналните й произведения на есперанто са издадени под заглавието „Por ke la tagoj de la homaro estu pli lumaj“ (За да бъдат дните на човечеството по-светли).

Най-известният й превод е романът „Quo vadis“ от Хенрик Сенкевич – за първи път той е издаден през 1925 г. от изд. „Хирт“, Лайпциг.

Тя превежда на есперанто и най-важните книги на бахайската вяра.

През 1983 г. излиза документалната драма „Ni vivos!“ (Ще живеем!) от Юлиан Модест (псевдоним на Георги Михалков), която описва живота на семейството във варшавското гето по времето на нацизма и последните години на Лидия Заменхоф.

Още за 1942 г. – в Уикипедия.