Esperanto English German Portuguese Russian Spanish

Безплатни курсове по есперанто за българи в Интернет:

Muzaiko

Слушайте радио, докато четете! Кликнете върху стрелката, за да включите/изключите радиото. Не затваряйте страницата!

Венелин Митев (Venelin Mitev), 1942 – 2021

flago-lingvo-bg На български     flago-lingvo-eo En Esperanto

 


flago-lingvo-bg На 15 април 2021 Венелин Митев си тръгна бавно под дъжда…

Големият есперантист, журналист, поет, писател и преводач Венелин Митев си е тръгнал от нас в четвъртък. Биографични подробности за него можете да видите тук и тук. Мисля си, че би искал да се сбогуваме с него с едно прекрасно стихотворение от стихосбирката му “Взривени сънища“, което той самият преди точно 3 години преведе на есперанто, а аз имах честта да редактирам. (Мариана Евлогиева)

ПРЕДДЪЖДИЕ
(Венелин Митев)

Отивам си с опразнено сърце.
Изтича болката
и скоро всичко в паметта ще избледнее
като рисунка със пастел…

Сега жадувам дъжд –
внезапен,
яростен,
убийствен,
за да прогони тази гузна тишина.

В далечината писна устрелена сова.
Не, моята душа това е –
покаяла се грешница.

След миг и тя –
безсрамно гола –
ще тръгне бавно под дъжда
и ще върви до пълна изнемога,
до края на света.

Ще стигна ли спасителната стряха?
Не знам.
Но във ушите ми звънти
пак Гьотевата “Песен над водите”.

Душата ми прилича на водата –
тя от небето идва,
към небето се въздига
и пак се връща на земята –
вечен кръговрат.

Аз вярвам във живота след смъртта,
тъй както вярвам, че съм бил
на този свят десетки,
може би стотици пъти.

Ще тръгна бавно под дъжда…

 


flago-lingvo-eo Je la 15a de aprilo Venelin Mitev foriris malrapide sub la pluvo…

La granda esperantisto. jhurnalisto, poeto, verkispo kaj tradukisto Venelin Mitev foriris de ni en jhaudo.  Biografiajn kaj bibliografiajn notojn pri li vi povas vidi tie tie и tie (en la bulgara). Mi kredas, ke li shatus, ke ni adiauu lin per unu belega versajho el lia versokolekto “Взривени сънища” (Eksplodigitaj songhoj), kiun li mem tradukis antau precize 3 jaroj, kaj kiun mi havis la honoron redakti. (Mariana Evlogieva)

PLUVSOIFO
(Venelin Mitev)

Foriras mi kun vaka koro.
Jam silentighas la doloro
kaj baldau forfluos chio el memoro mia
kiel akvarelo.

Nun mi soifas pluvon –
subitan,
furiozan,
neniigan,
kiu forpelos tiun chi silenton kulposentan.

Ie en la foro ekkriis strigo.
Ne, tio chi animo mia estas –
pekulo, kiu pentas.

Nur post momento ankau ghi –
senhonte nuda –
ekiros malrapide sub la pluvo
kaj marshos ghis la fortoperdo.

Chu iam mi atingos savan bordon?
Mi ne plu scias.
Sed ree sonas en oreloj miaj
“La kanto de l’ spiritoj super l’ akvoj”
de Goethe.

Char animo mia
similas al la akvo –
ghi venas de l’ chielo,
altighas al l’ chielo
kaj tuj revenas al la tero –
eterna rondo.

Mi kredas je la viv’ postmorta,
samkiel kredas mi, ke tie chi mi estis
jam dek- au cent- au eble ech mil-foje.

Kaj mi ekiros malrapide sub la pluvo…

Leave a Reply

 

 

 

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>