През 1919 г. за председател на Световния есперантски съюз UEA е избран Хектор Ходлер (Hector Hodler – 1 окт. 1887 – 31 март 1920 г.).

Роден в Швейцария в годината на появата на международния език, Ходлер е един от хората с най-големи заслуги за есперантското движение в началния му период.

Неговият приятел и съученик Едмон Прива (Edmond Privat) смята, че: „Към това, което инициира геният на Заменхоф на езиковото поле, той добави необходимата база в социалното поле.“

Ходлер е един от вдъхновителите и съучредителите на UEA през 1908 г.

Като журналист през 1907 г. той приема издаването и редактирането на сп. „Есперанто“ от неговия основател Paul Berthelot, а след смъртта си го завещава на UEA заедно със своята библиотека.

През 1919 г. започва да излиза списание „Български есперантист“ (Bulgara Esperantisto).

Опити и идея за създаването на списанието е имало още в началото на 20 век, но заради Балканската и Първата световна война стартът е отложен с няколко години.

Списанието излиза и досега като орган на Българския есперантски съюз. То едно от най-старите съществуващи периодични издания в България.

През годините сред главните редактори са били например: Атанас Д. Атанасов (АДА), Асен Григоров, проф. Стоян Джуджев и др. – не просто блестящи есперантисти, но и изключително авторитетни обществени фигури.

Интересно е, че двама от бившите главни редактори са родени през същата 1919 г., през която се създава списанието.

Това са:

и

Вълев и Олянов изключително активно пишат, редактират и превеждат на есперанто още от младежките си години. Творят не само като публицисти, но и като поети.

И двамата са много известни като преподаватели, обучили хиляди български есперантисти в десетки курсове, в това число и на университетско ниво. Автори са на едни от най-популярните учебни помагала по есперанто от втората половина на 20 век.

(Допълнително ще публикуваме подробни биографични статии за Кунчо Вълев и Виолин Олянов.)

Още информация за 1919 г. можете да намерите в Уикипедия.