През 1926 г., една година след приемането на есперанто за „ясен език“ в телеграфните услуги, е изпратена първата телеграма на международния език.

Това се случва на 1 ноември. Подател е Британският есперантски съюз, а получател – Радиоекспозицията в Дъблин.

През 1926 г. излизат няколко значими за развитието на езика и есперантското движение издания:

Есперантската версия на Библията е особено важна за утвърждаването на есперанто като жив език. Преводът на такова сложно и голямо по обем произведение не само доказва изразните възможности на езика, но и служи за основа на църковни служби на есперанто.

Старият завет е преведен от Заменхоф още през 1915-1917 г., но не е издаден веднага заради Първата световна война. Новият завет не само е преведен под ръководството на специален комитет, но и е издаден през 1912 г. от Британското и чуждестранно библейско дружество, като за основа е използвано английското издание.

Заменхоф превежда Стария завет от еврейския оригинал и предава ръкописа малко преди да почине. Библейският комитет старателно сравнява Стария и Новия завет, уеднаквява някои понятия в двата превода и довършва работата по подготовката за печат.

Цялата есперантска Библия бива тържествено осветена на църковна служба на 1 август 1926 г. по време 18-ия Световен есперантски конгрес в Единбург.

Само за 5 години се продават близо 25 000 екземпляра от Новия завет, 15 000 Евангелия с псалми (отделно издание) и над 5 000 броя от Стария завет.

Издадената през 1926 г. „Есперантска песнопойка“ (Kantaro Esperanta) е съставена от Montagu Christie Butler.

Книгата съдържа 358 текста на модерни и религиозни песни в превод от различни езици.

През същата година е издаден Филателен терминологичен речник (Filatelia Terminaro).

Raymond Schwartz събира в книга част от текстовете, създадени за есперантското кабаре „Зелената котка“ (Verda Kato).

Заглавието е „Завещанието на зелената котка“ (Verdkata testamento).

Стиховете се ползват с огромна популярност и до днес, макар че кабарето като жанр обикновено се занимава с актуални проблеми, които след време стават по-трудно разбираеми извън контекста на своето време. Не на последно място това се дължи на виртуозното жонглиране на Шварц с игри на думи, заради което той продължава да е един от най-блестящите майстори на есперантската литература.

През 2010 г. е издадена аудио версия на книгата, текстовете чете Стано Марчек.

Още информация за 1926 г. – във Уикипедия.