Esperanto English German Portuguese Russian Spanish

Безплатни курсове по есперанто за българи в Интернет:

Muzaiko

Слушайте радио, докато четете! Кликнете върху стрелката, за да включите/изключите радиото. Не затваряйте страницата!

1921 – Есперанто, година 35

1921 г. носи на българското есперантско движение много значимо официално признание.

От името на правителството на Александър Стамболийски просветният министър Стоян Омарчевски препоръчва на училищните библиотеки списание “Български есперантист” с циркулярно писмо номер 1870 от 27 януари.

С чл. 143 от Закона за народното образование официално се въвежда преподаването на есперанто като факултативен предмет в реалните училища (за момчета от 14 до 16 г.) в България. Назначени са 29 официални учители на държавна работа.


През 1921 г. се основава Младежка есперантска лига в България, която по-късно издава собствен орган – сп. “Есперантска младеж” (Esperantista Gejunularo).


През същата година се създава и българската кооперация “Есперантска книга”.


През 1921 г. е учреден Безнационалният световен съюз (Sennacieca Asocio Tutmonda – SAT). SAT е не-неутрална организация, свързана с работническото есперантско движение.

Огромна заслуга на организацията е съставянето и издаването на двата най-използвани и най-авторитетни тълковни речници на есперанто – Пълен речник (Plena Vortaro de Esperanto – първо издание от 1930 г.) и Пълен илюстрован речник (Plena Ilustrita Vortaro de Esperanto – първо издание от 1970 г.)


През 1921 г. в Прага се провежда първият международен конгрес на слепите есперантисти.

Оттогава почти ежегодно хора със зрителни увреждания от цял свят се събират, за да обменят опит как международният език есперанто може да им помогне за по-добра социална интеграция и по-пълна личностна реализация.

През юли тази година в Киев, Украйна, за 78-ми път деловите теми и организационните въпроси на Международната лига на слепите есперантисти (Ligo Internacia de Blindaj Esperantistoj -LIBE) бяха съчетани с образователна, културна и развлекателна програма.


Есперанто играе важна роля по време на 10-тата международна конференция на Червения кръст през 1921 г. Идеите на загиналия през войната капитан Байол намират много привърженици сред делегатите и е гласувана следната резолюция:

“Като констатираме факта, че езиковите затруднения по много начини пречат на реализирането на международните идеали на Червения кръст, за спасителна помощ на бойните полета или между военнопленници или дори на конгресите на Червения кръст, конференцията препоръчва на всички червенокръстки организации да разпростаняват изучаването на помощния език есперанто между членовете си и специално в младежките секции, като едно от най-мощните средства за международно разбирателство и сътрудничество според целите на Червения кръст.”

Съгласно тази препоръка новият устав на испанския Червен кръст, приет на следващата година, съдържа параграф за задължителното изучаване на есперанто.


Първият есперантски хор е сформиран през 1921 г. в Будапеща, Унгария.

До наши дни по света са създавани стотици есперантски певчески формации – постоянни или по специален повод. Те изпълняват произведения от различни жанрове – класически и съвременни.


Едно от водещите немски издателства за учебна литература “Фердинанд Хирт и син (Ferdinand Hirt und Sohn) публикува отделни есперантски учебници и помагала още от 1911 г.

През 1921 г. се създава есперантски отдел, който се занимава с все по-нарастващата есперантска книжна продукция. Сред най-важните издания са историческите трудове на Едмон Прива и Енциклопедическият речник на Ойген Вюстер.

Поради натиска на фашисткия режим, през 1937-1938 г. отделът е закрит, а продукцията и издателските права се предават на Международния Че-Институт в Хага.


Още информация за 1921 г. и есперантското движение ще намерите в Уикипедия.

1 comment to 1921 – Есперанто, година 35

Leave a Reply

 

 

 

You can use these HTML tags

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>